 Когато
нощта падне,
небето засиява от нашите фойерверки!
Ще ви сюрпризираме с изключително
красиво огнено шоу!
Днешните
фойерверки представляват удивителни творения,
основани на техниката и науката на дълбокото
минало. Те са прекрасния венец на хилядолетните
опити и изследвания на реактивната сила и ракетите.
Едни от
най-първите споменавания в тази област са дървените
птици в древна Гърция, от 400 г.пр.н.е. и по-късно.
Но тези опити са случайни.
Сега,
въпреки че много нации претендират за откриватели
на фойерверките, повечето историци приемат Китай
за родината им, защото именно едно от четирите
главни открития на Китай е барута, който е основа
за направата на фойерверки.
Но
много още преди началото на новата ера и изобретяването
на барута, китайците вече използват подобия
на фойерверки. Те най-вероятно са били парчета
зелен и млад бамбук, които гърмели като били
хвърляни в огъня, поради липса на дърва за огрев.
В огъня, бамбукът започва да цвърчи и да се
овъгля и след малко, съвсем неочаквано, избухва.
Бамбукът расте толкова бързо, че в него остават
затворени въздушни джобове и мъзга, които се
разширяват при нагряване и избухват.
Този
странен шум ужасил страшно много хората. Древните
китайци решили, че ако той стряска толкова много
хората, то той ще успее да прогони и злите духове,
особено Ниен, което се хранело с посеви и хора.
С тази цел, при различни специални случаи като
Нова година, сватби, раждания и др. се хвърляли
зелени бамбуци в огън за да се прогонят злите
духове. Съчетанието "избухващ бамбук"
е останало като дума за фойерверки и до сега
в Китай.
През
ІХ в. в китайските анали се появяват записки
за барут, направен от сяра, селитра и въглищна
прах. Предполага се, че това е случайно откритие.
Според една история, един готвач по случайност
смесил три съставки, които често се срещат в
кухнята – селитра (калиев нитрат и заместник
на солта), сяра (запалително твърдо вещество)
и въглища (от овъглени дърва). Готвачът забелязал,
че като се запали, тази купчина гори със силата
на гориво. Той също забелязал, че ако същите
съставки се смесят и тогава се запалят, то те
по-скоро се взривяват, отколкото да горят.
Друга версия за произхода на барута е за даоистки
монаси, в която случайността пак играе главна
роля. По това време било много популярни алхимичните
опити за търсене на елексир на безсмъртието
и вечния живот. В техните опити, даоистките
монаси открили, че смес от калиев нитрат, сяра
и ситно смляна прах от въглища избухва силно,
като отделя голямо количество светлина, шум
и дим. Те сложили от сместа в бамбукови тръби,
запушили ги от двете страни и поставили фитил
за запалване.
Тази
смес се изсушавала до черен прах, който изгарял
с огромен пламък, когато бил запалван. Тя била
наречена "химически огън" 'хуояо'.
В първоначалния си вид, тази смес не горяла
много, колкото съвременния барут, защото не
съдържала толкова много селитра, но пак при
горене отделяла много топлина и светлина. За
да доведат тази смес до избухване по време на
празници, древните китайци пълнели бамбукови
стъбла с нея и ги поставяли в огън. Газовете
от горящият барут взривявали стъблото на части
с много по-силен и мощен шум, отколкото празно
стъбло. Така се родили фойерверките. Някои от
тези бамбукови стъбла пък не избухвали, а подскачали
над огъня, изтласкани от силата на газовете
и искрите от горящия барут и така се родили
първообразите на ракетите.Към VІ в. фойерверките
са вече задължителна част от китайските религиозни
и обществени ритуали и празници, като продължават
да изпълняват роля на гонители на злите духове,
а също и за допълване на радостната атмосфера.
Те се използват и при отбелязване на бойни победи
и лунни затъмнения. С времето, химиците установяват,
че добавянето на повече селитра в сместа я прави
да гори по-бързо, което довежда до по-голяма
мощност на експлозията и съответно на по-голям
шум, ако се използва във фойерверки.
От
друга страна, на китайците им става много ясно
унищожителната мощ на тези експлозиви и решават
да ги приложат във военното дело. Те измислят
първообраза на бомбата. Нейното използване било
с идеята за внасяне смут в редиците на противника
и обръщането му в бягство чрез създаване на
експлозии, при удрянето на бомбите в земята
и отделяне на силна светлина.
Китайците
започват да правят опити и с бамбукови стъбла,
напълнени с барут. Те ги закачат на стрели и
ги пускат с лък. Скоро те установяват, че тези
стъбла могат да се пускат сами, на основата
на силата на отделящия се газ. Междувременно,
бамбуковите стъбла се заменят от книжни тръби,
напълнени с барут и фитил, направен от плат
и също напълнен с барут. Това води до създаването
на експлозив, наречен "земен плъх".
В книжната тръба, затворена от една страна,
се слага барут. Когато фитилът се запали, бързото
горене на барута довежда до огън, дим и газ,
който излиза от отворения край и изтласква тръбата
в краката на противника. Тези приспособления
представлявали първоначалния вариант на снарядите.
В последствие, след наблюдения, че някои от
"земните плъхове" политат във въздуха
за кратко време, китайците стигнали до идеята
за прикачването им за перки, които да им служат
за управление. Така се ражда истинската ракета.
За
първи път тези ракети се използват през 1232
г. в битката при Кайкън между китайската и монголската
армия. Китайците обсипали нашествениците със
"стрели с летящ огън".Не е ясно, какви
вреди са нанасяли тези стрели, но е ясно, че
психологическият им ефект върху монголците е
бил огромен, водещ до уплаха сред войниците
и избягване на конете от мястото на сражението.
След
тази битка, този тип ракети се разпространяват
из Европа и се развиват.
До
тук на практика свършва разработването на изделия
с барут за военни цели в Китай, като не се продължава
с пушки и оръдия. От Китай барутът и огнените
стрели се разпространяват чрез монголците първо
в Азия и Близкия изток, където хората започват
да правят груби пушки и топове. Въпреки че те
не са с много добро качество, те са много по-мощни
от лъковете, стрелите и катапултите. През ХІІІ
в. италианският пътешественик Марко Поло се
връща от пътуването си в Китай и другите азиатски
страни и донася със себе си тайната на барута.
За
това узнава английският учен Роджър Бейкън,
който е измежду първите, които изучават барута.
Той разбира, че именно селитрата е отговорна
за силния шум на експлозията и открива метод
за пречистването на естествения минерал от земята
за да засили мощта на експлозията. Той осъзнава
потенциала на барута във военното дело и големите
жертви, които ще причини, затова той зашифрова
откритието си. Кодът му е разгадан чак след
няколко стотици години. Чак през ХV-ХVІ в. барутът
започва да се използва масово за военни цели.
През
Средновековието, ракетите в Китай се използват
във войните или като фойерверки, но има една
интересна легенда за използването им за пътуване.
С помощта на няколко души, един китайски чиновник
на име Уан Ху сглобява летящ стол. За стола
били закачени 2 големи хвърчила, а за тях –
47 стрели-ракети. В деня на полета, Уан ХУ седнал
лично в летящия стол и дал заповед да запалят
ракетите. 47 човека, всеки с горяща факла, се
затичали за да запалят фитилите.. за миг се
вдигнал оглушителен шум и облаци дим. Когато
димът се разсеял, Уан Ху и летящият му стол
не били вече там. Никой не знае със сигурност,
какво се е случило, но е много възможно всичко
да е избухнало, защото стрелите-ракети много
лесно гърмели.
През
този период, и в Китай, и в Европа (като те
тръгват именно от артистичната родина на пътешественика
Марко Поло – Италия) се измислят различни начини
за да станат фойерверките още по-пищни. Те стават
форма на изкуство и изразяване на определено
послание. В тях се добавят различни метали на
прах или въглища за да се получат букети от
златни и сребърни искри в небето. Открива се
начин за изхвърлянето на снаряд с избухлива
смес в небето, където той се отваря. Но най-зрелищни
си остават наземните фойерверки. При тях се
слага специална бавно горяща смес в отворена
тръба, която започва да се върти и да хвърля
искри.
През
ХVІ-ХVІІІ в. в Европа са изключително популярни
забавленията с фойерверки. Идеята за поставяне
на огъня под управление привлича всички и те
стават начин за демонстриране на богатство и
власт по времена религиозни празници, сватби
и церемонии за коронясване. С фойерверки майсторите
вече могат да пресъздадат огромни огнени дворци
и палати, както и дракони, които бълват огън
от устата си и понякога даже се бият помежду
си.
На
руския цар Петр Велики дължим обичая за пускане
на фойерверки при посрещането на Нова година.
През
ХVІІІ в. се съчетават музика с фойерверки, като
даже английският композитор Хендел създава симфония
"Музика за кралските фойерверки" по
повод празнуването на края на войната с Австрия.
Колонизаторите
на Щатите занасят през ХVІІ в. фойерверките
и на този континент, където те ги използват
за да отбелязват големи празници и да впечатляват
местните индианци. Когато през ХІХ в. се установяват
търговски отношения между Китай и САЩ, китайската
империя става основния доставчик на фойерверки
в Щатите.
В
съвременен Китай фойерверките остават като задължителен
елемент най-вече за периода на новогодишните
празници, както и за сватби и, в някои райони
на страната, при откриване на нова фирма, офис
или ресторант. За китайците, празникът не може
да е истински, ако няма фойерверки. Те символизират
щастието и радостта, а за някои и доброто начало
на годината. Тези фойерверки са обвити в червена
хартия и обикновено са наредени под формата
на дълга лента, която се провисва на вратата
или другаде или пък се слага на земята.
В
последно време, поради немалкото злополуките
с хора поради използване на масовите фойерверки,
както и поради замърсяването, китайското правителство
издава редица разпоредби за ограничаване на
градските, където може да се пускат фойерверки.
Въпреки че тези забрани са в полза на обществото
и градската среда, китайците смятат, че посрещането
на Новата година в тишина е в разрез с хилядолетната
традиция. Във връзка с това, правителствата
по райони определят зони и часове, в които могат
да се пускат фойерверки, както и се обмислят
допълнителни удобства за гражданите. Така например,
Пекин вдигна 12-годишната абсолютна забрана
и от тази година се разрешават фойерверките
в градската зона, извън периметъра на централната
част и районите около нея и са забранени в близост
до различни видове обществени учреждения.
Повечето
хора в градовете приветстват тези мерки, защото
това гарантира безопасното и щастливото прекарване
на Нова година.
Източник: China
Radio International |
